Четвъртък, 20 август 2026 | Димитровград 20°
Червената шапчица при баба си: - Бабо, бабо, защо са ти толкова големи ушите? - За да те чувам по-добре! - А, бабо, защо са ти толкова големи очите? - За да те виждам по-добре! - А, бабо, защо ти е толкова голяма устата ??? - ДЯДО ТИ ЗНАЕШ ЛИ КЪВ КУР ИМАШЕ !!!
Семейни 3,646 прегледа
Следващ →

Още вицове

Жена отива с детето си на купон,но по едно време партито на детето му се приходило до тоалетната и се развикало: -Мамо пишками се... майката го закарала до тоалетната и му казала: -Няма да викаш пишка ми се когато ти се пишка,а ще викаш свирка ми се. Детето научило този урак и когато се прибрало майката го сложило с баща си да спи а тя отишла в другата стая да спи.Вечерта на малкто момченце му се дочуркало и бутнало баща си и му казало: -Татко свирка ми се(слушало думите на майка си) ,татко свирками се... Бащата не могьл да изтрае сина си да мрънка и незнаел ,че свирками се е чурками се и му отвърнал: -добре синко свирка.но тихо на ухото ми.... - Лятото бях на почивка в Испания. Зверска! Петзвезден хотел, ол инклузив, басейн, корт... - А защо "зверска"? - Имаш ли идея, как се държах там?! Журналисти разговарят служебно(по време на пресконференция): - Кво си го навирил този микрофон пред устата ми? - Кво си я разчекнала тази камера пред очите ми? Две журналистки чули от колежката си, че овчарите били много надарени… И взели че отишли при тях. Хванали двама да си приказват и по едно време питали: — А как издържате толкова време без жени? Овчарите ги посграбчили и им казали дяволито: — Ами нали идват журналистки… — То хубаво, ама за да не забременеем – трябва да сложите ето тези нещица (презервативи). Ония двамата се почесали… па ги сложили и оправили журналистките. След няколко месеца – седят, пушат табак и единият казва: — Абе брато – на тебе пука ли ти дали ония двете ша забременеят? — М’чи не. Що да ми пука. — Ми кво ша кайш да земем да ги свалим тия гуми вече! Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
Реклама — Зона 3 (728x90)