- Не се ли срамувате да просите милостиня на улицата?
- Права сте, госпожо. Откровено казано, и аз бих предпочел да ми я носят в къщи, но нали си нямам жилище...
Наш Славчо и бай Тудор се натрескали здраво и на път за вкъщи Славчо лазел по земята, а Тудор се подпирал по оградата.
- Абе, веселяк, виж как си се напил, лазиш като куче.
А Славчо отвърнал:
- Ще те видя и теб като свърши оградата.