Прибира се едно младо момиче към вкъщи. Пълне мрак. Чува зад себе си стъпки. Ускорява крачката. Стъпките зад нея също забързват. По едно време две силни ръце я сграбчват и една уста, лъхаща на алкохол профъфля..
-Или ми правиш сФирка, или те убифам на място! !
Какво да прави девойката, клекнала, направила му свирка. Като си свършила работа се обърнала към мъжа и му казала
-Така или иначе свършихме работата, дай поне по една цигара да изпушим. Ама нямам огънче..
-Аз имам бе, кукло, феднага дафам огън..
Извадил той запалка, щракнал да запали зигарата на момичето..
-РАДКЕ! ! ! !
-ТАТКО! ! ! !
-ТИ ЩО ПУЩИШ, МА? !?
— Защо се криеш от мен? Нали чувам колко си самотен, как страдаш вътре...
— Мамка му, Петров, разкарай се от вратата! Остави ме да се изсера на спокойствие!