Четвъртък, 20 август 2026 | Димитровград Слънчево 23°
По-добре да ме споменават цял час на майка, отколкото с едноминутно мълчание.
Бисери 3,528 прегледа
Следващ →

Още вицове

Внуче пита дядо си - основател на партийната социалистическа ядка в района: - Дядо, слоновете летят ли? - Не, не летят - отвърнал дядото. - Ама в "Дума" пише, че могат да летят... - Е, по принцип те могат да летят, ама много, много ниско. Момче и момиче се оженили. Отиват на гости у родителите й . Младоженецът сяда и казва : - Първо : всеки месец ще се напивам като свиня в къщата! Бащата недоволства : - Ама, как може такова нещо ... да пиеш алкохол? ! - КАЗАХ !- извиква мъжът, удряйки с ръка по масата. Продължил : - Един път в месеца, ще излизам от къщи и няма да казвам, нито къде отивам, нито защо отивам, нито кога ще се върна! - Ама не може така, да оставяш жената сама вкъщи ами ако се случи нещо? - протестира сестрата на младоженката. - КАЗАХ ! - отново удря по масата мъжът. - Един път в месеца - продължава той - ще пребивам жената! - Ама не може така ами ако й счупиш нещо ? - пита брат й. - КАЗАХ ! - изкрясква мъжът, като отново прасва масата с юмрук. - И последно - един път на месеца, ще спя с тъщата! Отново бащата се обажда : - Ама не може, тя ми е жена! Тъщата се провиква : - КАЗА! В полицията: - Помогнете, мъжът ми изчезна, трябва спешно да го намерите - не мога да живея без него! - Кога изчезна? - Преди две седмици. - А защо чак сега се обаждате? - Днес получава заплата. Комисия отива в детска психо-клиника. Влиза в една стая: - Това е Мишо, на 10 години - казва главният лекар. - Какво хубаво момче… - възкликва комисията. - Как се казваш? - Не знам - крещи момчето. - А на колко си години? - Оставете ме на мира! - пак крещи той. - Докторе, на момчето му потече кръв от носа, трябва да се спре… Ще дойдем пак след година, за да проверим! Дошли след половин година. - Момченце, как се казваш? - Мишо. - А на колко си години? - На десет. - Докторе, как го постигнахте? - Не знам! - креснал главния лекар. - Какво ви е, докторе? - Оставете ме на мира! Веднъж изпращах едно момиче. Когато стигнахме до тях, тя ме покани у тях: - Родителите ми ги няма, на море са. Можеш да дойдеш да пием по кафе( със съвсем ясен намек) - Не, не мога преди сватбата. Тя си помисли: какъв джентълмен. Аз си помислих: Жалко, че не си смених чорапите!
Реклама — Зона 3 (728x90)