Трима отшелници живеели самотно в пустинята. След всеки седем години един от тях имал право да каже по едно изречение. Минали седем години и първият казал:
- Ех, че ми се яде спанак!
След още седем години вторият казал:
- Ех, че ме се яде спанак!...
Като изменали още седем години и дошъл ред на третия, той казал ядосано:
- Стига с тоя спак, бе! Надухте ми главата с него!
И каква е поуката от приказката, деца? Не говорете с непознати! Ето, Вълкът още щеше да си е жив и здрав, ако не беше се заговорил в гората с непознатата с червената шапчица.