Понеделник, 5 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 9°
От автобиография: "Образование - основно, и още две години съм живял с една учителка..."
Разни 2,541 прегледа
Следващ →

Още вицове

Върви човек през пустинята и умира от жажда. Насреща му бедуин. - Вода... Вода... - едва произнася човекът. - Нямам вода - отговаря бедуинът, - но продавам вратовръзки. Искаш ли? - Не. Продължил да пълзи нататък човекът и гледа друг бедуин. - Вода... Дай вода... Бедуинът: - Нямам вода, но продавам вратовръзки. Искаш ли? - Не... С последни сили човекът продължил през пустинята и изведнъж пред него се появил оазис. Щастлив, че е спасен, нещастникът се насочил към портата, но в момента, в който влизал, пред него изскочил въоръжен страж и му казал: - Съжалявам, без вратовръзки не пускаме! Из библията (на банките): ако имаш две ризи, дай едната на заем срещу лихва. После вдигни лихвата. После си искай парите веднага. Ближният естествено не може да плати, е вземаш си пак ризата но на друга по ниска цена. Ближният ти остава длъжник и продължава да ти дава пари. Ти естествено си му сърдит и го обвиняш за това стечение на обстоятелствата. Със спечелените пари си купуваш трета риза и си плащаш куверта за празника на банкера, за да се отърсиш от преживения стрес. Амин На Иванчо му дали за домашно да напише как се е появил на бял свят.И той питал майка си: -Мамо,как съм се появил на бял свят? -В зелка те намерихме! Иванчо питал и баща си: -Тате,как съм се появил? -В роза те намерихме! И накрая в съчинението си Иванчо писал: -Вече няколко поколения от моя род се размножават вегетативно,без да знаят за кефа от личния живот... В един козметичен магазин е поставено всевиждащо огледало, което поглъща всеки, който излъже. Един ден покрай него минават блондинка, брюнетка и червенокоса. - Ауу, мисля, че съм отслабнала! - казала брюнетката и огледалото веднага я глътнало. - Ихаа, мисля, че съм се разхубавила! - възкликнала червенокосата и огледалото глътнало и нея. На свой ред минава блондинката: - Хм, мисля… - и огледалото я глътнало. Един студент пресякъл неправилно улицата и близко стоящият полицай веднага му отцепил карнетката. - Де бе, мильо - започнал да се моли студентът - спомни си студентските години! - Айде, върви си! - рекъл полицаят - Ама да знаеш, че аз не съм Мильо, а Кольо! Мильо е на другия ъгъл и да се пазиш от него, че той не е бил студент!...