Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка. Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излязла една млада монахиня:
- Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
- Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката.
- Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
- Да, но само за тази нощ.
Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си.
Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото:
- Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен.
Подават му една паничка с храна.
- Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен.
Подават му едно шише ракия...
- Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен.
В този момент игуменката отваря вратата и казва:
- Господи, не ме бутай, аз сама ще вляза.
Иванчо и Марийка учили в едно и сащо училище. Всеки ден след училище те отивали до едно дърво и Иванчо казвал:
- Ако се качиш до горе ще ти дам една стотинка.
Марийка се качвала и така всеки ден. Накрая майката на Марийка разбрала каква е работата и казала на Марийка:
- Иванчо го прави само и само да ти гледа гащичките.
На следващия ден станало пак сащото и майката на Марийка и казала:
- Нали ти казах какво иска Иванчо?
А Марийка отговорила:
- Спокойно мамо, този път бях без гащички.