Разхождам се в гората. Дъжд, вятър, нощ. Замръзвам целият. Гледам - паркиран автомобил, приближавам се и гледам през прозореца - няма никой. Пробвам вратата - отключена, влизам и сядам. Изведнъж колата тръгва. Аз съм в шок. Колата върви, аз седя отзад, зад волана няма никой. Отнякъде се показва космата ръка - навива волана и изчезва. Чак космите на задника ми настръхват. Показва се някакво село, ето ги и първите къщи. Тук колата спира, някакъв мъж поглежда вътре и казва:
- И какво правиш тук?!
- Ами, возя се...
- Баси мамата! Аз тука бутам, а той ми се вози!..
Говорят си двама приятели:
- Гледам, че колата ти постоянно е пред входа. Никъде не пътуваш, да не се е развалила?
- Не, не се е развалила, на много добро място съм паркирал и не смея да я местя, че да не ми вземат мястото.