Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?
Жена отива на очен лекар. Влиза в кабинета и без да каже нищо се съблича и се разкрачва на кошетката. Доктора изумен:
- Ама госпожо, какво правире?
Жената без колебания:
- Бъркай!
- Ама как така? ! Аз съм очен лекар а не гениколог!
Жената отново:
- Бъркай!
- Ама чакайте малко имате грешка
- Бъркай бе!
Доктора какво да направи, и пъхнал единия пръст, сложил втория и пак плахо:
- Ама ...
Жената го секнала и извикала решително:
- Бъркай беееее! ! !
Доктора продалжил да вкарва пръст след пръст, вкарал си китката, стигнал до лакета и тогава жената:
- А! При това положение ми се насълзяват очите