Трима отшелници живеели самотно в пустинята. След всеки седем години един от тях имал право да каже по едно изречение. Минали седем години и първият казал:
- Ех, че ми се яде спанак!
След още седем години вторият казал:
- Ех, че ме се яде спанак!...
Като изменали още седем години и дошъл ред на третия, той казал ядосано:
- Стига с тоя спак, бе! Надухте ми главата с него!
- Вярно ли е че ще се омъжваш?
- Не се знае.
- Как така не се знае?
- Ами така. Когато тои е пиян, не го искам аз, а когато е трезвен, пък той не ме иска...