Четвъртък, 20 август 2026
|
Димитровград
23°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Ученици, ако не престанете да се лигавите, ще правим контролно върху тези, които се лигавят Учителка в стр. техникум Пл.
Прочети още подобни вицове
15.02.2023
03.11.2021
11.06.2017
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Семейни
Жена прави сладки за първи път в живота си. Тя и мъжът и ги опитват... - Скъпи, колко ли биха ми дали, ако започна да ги продавам? - Може би десет години, но без никакво право на обжалване!
Семейни
03.10.2017
3,263 прегледа
Следващ →
Още вицове
Късно през ноща една жена върви сама по улицата. Много се страхува, защото пътят за дома й минава покрай гробищата. Колкото повече ги приближава, толкова повече се страхува. За щастие точно пред входа на гробищата среща мъж и започва настойчиво да го моли: - Г-не, ще може ли да Ви хвана ръката докато преминем през гробището, защото много се страхувам? - Щом така ще сте по-спокойна, разбира се. - казал мъжът и я прегърнал. - Благодаря. А Вие не се ли страхувате? - Сега не, но докато бях жив...
- Докторе, съпругът ми изгуби сексуалната си енергия... - На колко е години? - На седемдесет и пет. - Е на такава възраст не би трябвало да изисквате много от него.. А кога забелязахте за първи път симптоми? - За първи път? Ами... Снощи... И сутринта пак...
След дълга и уморителна сватба най-после младоженците са в стаята си. Щастливият съпруг сяда на леглото и казва: - С какво нетърпение чаках този момент? - И на теб ли ти стискаха обувките?
Кой каза, че времето не се връща назад ? Я идете в "Carrefour" Бургас. Аз, последната опашка за банани я помня през 1988 г.по коледа. Как хубаво ми стана, ... скоро ще започне национализацията, сигурен съм.
Не можем да кажем на пролетта: "Ела по-скоро и остани дълго." Можем само да й кажем: "Ела, благослови ме с твоята надежда и остани колкото можеш."