Тя: Скъпи, ще ме обичаш ли вечно?
Той: Не искам да те мамя, аз съм болен, и не знам още колко ще издържа.
Тя: СПИН ли?
Той: Не, по-лошо...
Тя: Какво?
Той: Интернет. Неограничен, вкъщи.
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.