Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Пътуват в едно купе чукча и супер мацка.
През първия ден тя си мислила колко е грозен мръсен и отвратителен, а той през цялото време си тананикал нещо такова брррм, брррррм, брм, бръм
Втория ден. Тя - колко е мръсен и отвратителен, не е чак толкова грозен... Той - пак си бръмчи.....
Третия ден. Тя - колко е мръсен, но ако спре да бръмчи няма да е толкова отвратителен.
- Стига си бръмчал, че ще те изхвърля през прозореца!!!
Скрил се чукча зад перденцето и трепери и се чуди защо тая не му дава да си пее химна на чукчи ...
На седмия ден вече наближават Москва, мацката не издържа и си казва мръсен-не мръсен, ама мъж е все пак. Дръпва му перденцето, разкочава си блузката, качва си единия крак на седалката и казва:
- Искаш ли?
- Ъхъ..
- Набързичко?
- Ъхъ..
- Хайде, давай!!!
- Брм, брм, брм...