Скоро е Великден, и пак ще ни дойде на гости тъщата. Пак ще седнем на масата заедно, тъщата ще извади своя козунак. Ние отново ще изядем по някое яйце, а козунакът пак няма да изядем, и тъщата ще си го вземе със себе си. Това вече се повтаря доста години, традиция си стана. Тъщата съвсем не се променя, а и козунакът си е все като нов.
Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си:
- Та вървя си аз през гората и виждам…
- Задник! - викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика.
- Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам…
- Задник! - викат хусарите.
- Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам…
- Задник! - викат хусарите.
- Даа… - объркано промълвил поручик Ржевски - и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?