Четвъртък, 20 август 2026 | Димитровград Слънчево 19°
- Как се казват родителите ти? - пита Марийка. - Мария и Ангел - отговаря Иванчо. - А как се казва майка ти?
Разни 1,238 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Славчо, чувам върнал си се при жената? - Ъхъ... - И тя как те посрещна? - С разстворени крака... Възрастната жена вървеше към перона. Сърцето й се късаше, не искаше да си заминава, все пак тук живеят дъщерята и внука...А кога ли пак щеше да дойде, не знаеше... До нея ходеше дъщерята и я държеше под ръка...На нея също не й беше весело..Внукът много се беше привързал към баба си...И той не искаш тя да заминава...Около тази тъжна компания с тежките куфари в ръце подскачаше весело зетят... Командир: Баш айляк Ефенди Ко Ша Ям: Китайски бездомник Чу Ли: Китайски ушен лекар Балкон: Кон, с който се ходи на бал. YНСС: Ум няма, студент става. Контекст: Текст написан от КОН Любовница на китайски: ЧукЧукЧао Запалило се кметството. Точно когато на третия етаж имало заседание на кмета с шефовете на различните служби. Изскочили те на прозореца, взели да викат за помощ. Събрали се зяпачи, някой донесъл голямо одеало. Опънали одеалото и се развикали: - Скачайте! Първи скочил кметът, а гадните му съграждани - дръп - дръпнали одеалото и кметът - пляс на тротоара. А хората пак викат: - Следващият! Показал се шефът на социалната служба. - Да не дръпнете одеалото! - Няма! Скачай! Скочил той, а гадните зяпачи - хоп - пак дръпнали одеалото. Застанал тогава на прозореца шефът на полицията. - Скачай, полковник, тебе ще те държим! - заобещавали отдолу. Полковникът обаче не се вързал на стария номер. - Я внимавай! Разстели одеалото на тротоара! Три крачки назад, ходом марш! - Обичам дъщеря ви. Не мога без нея да живея! - Тогава какво правите в кабинета ми? Погребалното бюро е на съседната улица!
Реклама — Зона 3 (728x90)