Нашенец отива на гости на добър приятел в Белград . Оня доста се бил замогнал покрай ембаргото и живеел в палат, с басейни, прислужнички. Яли, пили, разказвали си как са прекарвали незаконно гориво през границата и т.н. Станало време за лягане. Сърбина попитал нашия: - Ова е твоя соба, сакаш ли да спиш с бебо? - Не, не , изморен съм, пък и ако се разплаче бебето през ноща ... не, по-добре да съм сам. На сутринта го събудило дърпането на пердетата, опулил се нашият и видял една пищна мадама с оскъдно бельо, с дълги крака, добре оформен бюст, дълги черни коси ... нашият овесил език като разгонен пес. Тя го погледнала със страстните си очи, усмихнала се и прошепнала хващайки го за ръката: - Добро утро, я съм Бебо. - А, я съм Путьо - отвърнал нашият.