Зантее ли че кгоато чтеете нисапаното, вжано е пръвтаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.
В университетският стол местата свършват много бързо. Един професор си запазва едно място и отива да си вземе храната. Докато се реди на опашката един студент заема неговото място и спокойно започва да се храни. Професорът се приближава с табла в ръце до масата и го гледа строго. Студентът си хапва невъзмутимо. Професорът не издържа и казва:
- Млади човече! Знаете ли вие, по какво се отличава човекът от животното?
Студентът:
- Естествено! Човекът яде седнал, а животното - право!