Пустиня. Пълзи умиращ човек. Случайно наблизо минава джип. Хората от джипа виждат умиращия човек от жажда, слизат на помощ с викове: Вода! Бързо вода!
Поднасят чаша с вода към умиращия, той едва отваря очи, още по-трудно произнася: Преварена ли е?
Ощи ми разпраяй Ганке, как Манол ти ‘зниверил.
Ужким мяза кату смахнат, па какъф мръсник йе бил!
С Донка, дету е дибела! У лице кът мастодонт!
(Или яс съм хухавела или той е идиот!)
Тя мириши на кокошки. И на лук и на оцеть!
(Мъжовите нямат прошка ни отзаде, ни утпрет!)
А ма! Толкуз ли си проста, ти си патка да търпиш.
Я да идиш да си легниш с някуй готен селски пич!
Утначалу ша ти пука, мижаш, лягаш и мъльчиш!
После мой да ти хареше. И отново ша въриш.
Струва ли си да затриваш толькуз женскъ красута,
зарад някуй си пикливец! Стига де.(Нидей рива!)
Тъй напук ша им са туряш. А Манол ши гу кълнеш.
Мъж ъм! Фсе е прекатурен. (ма куга ша разбиреш)
Ся ви’нага успукой са. Ша та водя да купайм.
После ша му върниш двойну. И с Марин и със Иван.