Заради кризата изгубих работата си, преживявам четвърти месец на единия хляб и сладък чай. Вчера се порових из шкафа, намерих половин килограм боб и две глави лук. Реших да си направя боб. Чистя си аз боба, а малка хлебарка притичва към мен.
Бедната, от глад даже не се страхува от стопанина. Не я убих, като сварих божа, капнах й малко и на нея. Сега си седя и й капвам от сладкия чай. А хлебарката стана съвсем питомна. Яде почти от ръката ми.
Две комшийки на село си говорят през оградата и едната вика:
- Пено ма, да няма някой болен у вас? Гледам доктора ден през ден все притичва за по час – два?
- А, що да има болен… Лани, кога у вас всеки ден идваше един военен, да нямаше война?