Умира един наркоман. Душата му отива при Господ.
- Избери си къде да те пратя, в ада или в рая. - казал му той.
Наркоманът се чудил, чудил и не можал да си избере. Тогава Господ го пуснал да види и двете. Влиза наркоманчето в рая и какво да види: Всичко зелено, едни цветя, едни девойки се разхождат, абе всичко супер. Отива след това в ада и гледа едни полета с Joint. Навсякъде расте трева. Връща се при Господ и отсича:
- Пращай ме в ада!
- Ок! - отговорил Господ и го пратил. Първата работа на наркоманчето била да си свие една цигарка. Бръкнал за огънче и установил, че няма кибрит. Гледал той, преглъщал жално, жално ама като няма, няма. По едно време се задава един дявол.
- Браточка, имаш ли кибритче да си палнем една тревица? - пита с надежда наркомана.
- Ти луд ли си бе. Нали ако имах огънче тука щеше да е рая бе.
Организирано било състезание: който изпие 30 водки, ще спечели 100 хиляди долара. Дошъл французинът, пил що пил, стигнал 10 водки и паднал под масата. Американецът успял да изпие 15 водки и паднал под масата. Дошъл ред на русанка. Той изпил 25 водки и също паднал под масата. Седвал да пие Бай Ганьо. Пил, пил, изпил 29 водки и станал да си върви. Пресрещанали го журналлистите и го попитали:
- Бай Ганьо, как може да ви се опре само една водка и заради нея да изгубите такава голяма награда?
Бай Ганьо отговорил:
- Абе не е проблемът в едната водка. Мога да изпия още толкова, но ние, българите, си имаме граница: Пием до тогава, докато се насерем, после ставаме и си тръгваме!