Гледайки как майка му облича новото си палто от естествена кожа Иванчо отбелязва:
- Мамо, нима не разбираш че това палто е резултат от ужасните страдания на едно бедно, нещастно животно?
Майка му със строг поглед му отговаря:
- Как може да говориш така за собствения си баща?!
Госпожата казва на учениците:
-Деца,кой ще разкаже съчинение за зимата?
Първа вдигнала ръка Марийка и започнала да разказва.
-Зима е.
-Добре Марийке продължавай.
-Вали пухкав сняг.
-Добре Марийке по нататак.
-Езерото е замръзнало.
-Добре Марийке достатъчно.Някой друг да иска?Попитала госпожата.
-Аз искам.Казал Иванчо.
-Добре Иеанчо ама без глупости.И тои започнал.
-Зима е.Вали пухкав сняг.
-Браво Иванчо продалжавай.
-Езерото е замръзнало.
-Много добре Иванчо продължи нататък.Казала учудена госпожата.
-Един вълк и една вълчица се ебат на леда.
-Въъх!Иванчо неудобно е!
-Неудобно е госпожо хлъзга се!