През нощта човек върви през парка и яде баничка. Изведнъж от тъмното към него се протяга ръка и се чува сърцераздирателен вопъл:
— Да-а-ай!
— Б-б-баничката ли?
— Не. Хартийката-а-а…
Не съм извършил кражбата, господин съдия. Бог ми е
свидетел! - казва подсъдимият.
- Съжалявам, но този свидетел не можем да призовем, тъй като
няма постоянен адрес - отговаря му съдията.