Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село.
Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика.
Нещо явно не е наред.
Един от тях попитал Буда:
- Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб?
- Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!..
Две ескимосчета не внимавали в час, а постоянно си говорели нещо. Учителката ги видяла, накарала ги да станат прави и ги попитала:
- Вие двамата какво толкова интересно си говорите?
Ескимосчетата се спогледали и по-смелото попитало:
- Извинете, госпожо, но може ли да ви попитаме нещо?
- Питайте, щом е толкова важно!
- Госпожо, има ли бели жени?
- Има.
- А черни жени има ли?
- Има.
- А жена, която е хем бяла, хем черна, има ли?
- Ааа, такава жена няма - казала учителката.
Тогава ескимосчето бутнало другарчето си и му казало:
- Абе глупак, аз казах ли ти, че сме ебали пингвин, бе!