Арабин върви през пустинята, а петнадесет метра пред него жена му. По пътя го среща, друг негов сънародник. Спира го и го пита:
- Абе Талеб, защо жена ти върви пред теб?!! Нашата религия изповядва точно обратното. Жената да върви, по стъпките на мъжа си - зад него!
- Офффф, братко мой, когато са писали корана не са били измислени противопехотните мини.
Една жена избягала от мъжа си. След една седмица се връща и разкаяно моли за прошка. Съпругът стои, слуша горещите й молби невъзмутимо и накрая заявява:
- Виж какво, скъпа. Всички сме хора и са ни учили да прощаваме. Въпреки всичко което ми стори, съм готов да ти простя за това, че избяга от мен. Но колкото и да ми се ще, не мога да ти простя, за това, че се върна...