В баровски квартал на края на града влиза през забравения отворен прозорец избягал пандисчия, заварва младото семейство в кревата и ги връзва на два стола. Отива при жената и доста дълго я целува по врата и след това отива в банята.
- Скъпа, това е опасен престъпник, избягал е от затвора. Кой знае, колко време не е виждал жена. Сега, като се върне, може би ще те изнасили. Скъпа, не се дърпай, защото предполагам, че ако се съпротивляваш, ще ни убие и двамата! Не забравяй, че те обичам много и това няма да промени нашата обич!!
Тя му отговаря:
- Скъпи, той не ме целуваше по шията. Просто каза, че в пандиза е свикнал да чука мъже и къде имаме
вазелин. Освен това каза, че страшно му харесваш. Затова бъди мъж! Казах му, че вазелинът е в банята и не забравяй, че аз също те обичам много...
Учителката раздавава контролните на децата и гневно казва:
- Иванчо, не знам защо, обаче в твоята диктовка има абсолютно същите грешки, каквито има в диктовката на Марийка. Дали случайно това не се дължи на факта, че двамата седите на един и същи чин?
- Не госпожо. Това се дължи на факта, че ни преподава една и съща учителка...