Четвъртък, 20 август 2026
|
Димитровград
35°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
И богатите си имаме проблеми - ето на мен ми се развали банкнотоброячната машина...
Прочети още подобни вицове
20.08.2026
15.02.2023
03.11.2021
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Професионални
- Кризата не докосна нашия град. - Как успяхте? - Ние и преди кризата не работехме.
Професионални
03.10.2017
3,452 прегледа
Следващ →
Още вицове
Вбесен клиент влиза при врачката: - Върнете си ми парите, нито едно ваше предсказание не се сбъдна! - Нищо странно, за онази седмица според хороскопа ми пишеше, че ще направя много грешки.
Ако изцяло се посветите на възпитанието на децата, тяхната ненавист ви е гарантирана.
Девойка седи на коленете на младеж: - Писанчо, наречи ме ласкаво... - Моя мила кокошчице! - Защо пък кокошчица? - Седиш ми на яйцата...
В леглото. Тя: - Скъпи, обичаш ли ме? - Да. - Хубаво ли ти е с мен? - Много...а и да имаше и една биричка...
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!