Попаднал един мъж на необитаем остров. Гледа - има банани, и риба в реката, от глад няма да умре. Лошото - пълна самота. Изкарал така три месеца. И един прекрасен ден от гората излязла ослепително красива жена. На мъжа му потекли чак слюнките, отива при нея и слага ръка на рамото й, а тя се отдръпва и казва:
- Искаш ли да съм твоя?
Мъжът кима.
- Качи се на палмата и отгоре крещи, че ме обичаш.
Мъжът направил, каквото казала хубавицата, а тя:
- Малко е това, сега си сложи два банана в устата и подскочи тридесет пъти.
Мъжът и това направил, а тя:
- И това е малко. Сега застани надолу с главата.
Мъжът застанал на глава и едвам казва:
- Нека да се запознаем. Казвам се Иван.
- А аз Шизофрения.
Сър Джон и лейди Джейн седят пред камината.След един час гробно мълчание лейди Джейн казва:
- Сър Джон, а Вие знаете ли, че на лявата
ми гръд е изографисан ликът на лорд Смит, Ваш близък приятел?
Отново час гробно мълчание...
- Сър Джон, а Вие знаете ли, че на дясната
ми гръд е изографисан ликът на граф Чарлз, Ваш близък приятел и партньор по бридж?
След още един час в мълчание сър Джон избухва в неудържим смях.
- Какво толкова смешно казах, сър Джон? -
възмутила се жена му.
- Нищо,нищо, само като си представя обаче
как се удължават с времето лицата на моите приятели... - отвърнал през смях сър Джон...