Иванчо си спомня:
- В училище се учех лошо, и директорът непрекъснато викаше майка ми. После си пооправих успеха, и се наложи мама и директорът да си търсят друго място за срещи.
Когато бях малко момче, хората вече бяха за почнали да говорят, че романът е в упадък. През изминалите оттогава години почти всичко друго стигна до упадък, включително и хората, които говореха такива неща. Романът обаче си остана на върха на дървото.Сър Озбърт Ситуел