София. 8,30 сутринта. Светофар на Дондуков. Бавно и тихо спира Майбах. От вътре се чува приглушена музика. Вебер. До него с изтъркани спирачки, пердета с пискюли на прозорците, цветомузика(гърми Софка и Устата) , тасове на Мерцедес, 2 тръби от зад, лепенки на Recaro, оранжеви булани по седалките и т.н. спира Голф 3 ПК. Въпреки изброените от мен "оптични екстри", не си е сложил ел-стъкла и за това след идноминутно навиване успявя да отвори прозореца.Чука на задното стъкло на Майбаха.То плавно се отваря и от вътре любезен господин:
- (учтив, но равномерен глас)-Добро утро, с какво мага да Ви бъда полезен младежо?
-(нахакан с една ръка на прозореца и дъвчещ дъвка)Аее батка убава ли е тази кола, дет’ са возиш на нея?
-(смутен)-Добра е -да.....
-Ааааа, Щот’ глеам не ги карат мноо.....
Умрял един човек и цъфнал пред вратата на Рая. Наредил се той на опашката и като стигнал до Свети Петър оня отворил тефтера да провери става ли за рая или не.
-Ти момче не си за рая. Ей тука пише, че си спал с балдъзата, с тъщата, а даже и с тъста си...
-Чакай, чакай Свети Петре, ще ти обясня кво стана.. Седя си аз един ден в къщи, жената я няма, и идва балдъзата. Седна тя при мене разприказвахме се и аз я изчуках. Да ама по едно време влиза и тъщата. Първо се развика ама после се разприказвахме и нея изчуках. Не щеш ли и тъста се прибра. И той първо се развика ама после се разприказвахме....
В това време Свети Петър го прекъснал:
-Добре бе, добре аре влизай в Рая, че нещо много се разприказвахме нещо....