Хан Кубрат свикал синовете си в шатъра и има казал:
- Деца мои, вземете по една пръчка от този сноп и я строшете.
Взели те по една пръчка и я строшили.
- Хайде, сега вземете по още една пръчка и я строшете.
Взимали те по пръчка и я трошили, докато в центъра на шатъра не се образувал огромен куп съчки.
- А сега, синове мои... - казал Кубрат с тържествен глас. - Ми напалете огън, че умрях от студ, бе хаймани!
- Кажете, аз наистина ли съм Наполеон?
- Разбира се, господарю.
- Значи, утре ще има победа над Аустерлиц?
- Разбира се, мосю. Една блестяща победа.
- И след това ще има поход към Русия, опожаряване на Москва...
- Това е положението, мосю... Нищо не може да се направи по въпроса.
- А след това Ватерло, изгнание, остров Света Елена...
- Уви, мосю!
- Ох, боя се, че от всичкото това нещо, ще се побъркам. Ти как смяташ, докторе?
- Ами, за вас, гълъбче, това вече не е страшно...