Жена се прибира късно вечерта през парка. Гледа зад нея върви мъж. Ускорява крачките, той също. Започва да тича, и той започва. Хвърля си чантата, поглежда – той продължава да тича. Захвърля си палтото, но той я настига и й се нахвърля.
— Господине, нямам никакви пари! Нямам пари!
— А аз безплатно! Безплатно!
Връща се мъж от командировка. Гледа в гардероба - никой, под леглото - никой, с последна надежда изтичва на балкона - и там няма някой без гащи да виси. Влиза угрижен в стаята, а жена му ехидно:
- Е, този път ще се наложи вместо всички ти да се отчетеш!