- Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим.
- Можеш. Хайде още малко.
- Мило, ние се бяхме разбрали за десет.
- Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет.
- Но аз наистина не мога повече.
- Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"!
- Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край.
- Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.
Млада двойка седи на пейка в парка, влюбени...на седмото небе.
Той, гледайки я с влюбени очи, тихо-замечтано пита:
- И откъде се появи?
Тя(тихо-спокойно):
- Как да ти кажа...струва ми се, че този процес ти е познат...