Понеделник, 5 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 23°
Не знам как да направя първата стъпка. Винаги съм чакал тя да я направи. И ето, че една вечер една хубава мацка ме покани на питие в един бар, а после ме покани у тях. Там ми каза: - Извини ме за минутка. И излезе от стаята. После се върна чисто гола, седна до мен и започна да ме целува навсякъде. И тогава си казах: "Не трябва да се изпуска такава възможност!" Набрах смелост и я помолих да ми даде телефония си номер.
Разни 2,372 прегледа
Следващ →

Още вицове

Търси се нов шеф на топлофикация. Изисквания: - да е нагъл до безобразие. - да не му пука, че сметките на хората са космически. - да направи лятото - зима, за да се плаща парно цяла година. - да може да се подписва, за да може да си открие сметки в Швейцария. - да умее да работи с пари - кога и колко на кого да даде. - да може да пише "Иван Костов, Антоан Николов, Румен Овчаров" без грешки, за да не затруднява след това полицията. - да е контактен - като предишния - за да се разбере със всяка политическа партия, която идва на власт, каквото трябва. - да изглежда тъпо, като го арестуват. - да е хомосексуалист, за да му харесва да лежи в килия с учтив затворник на име Трайчо. В училище преписваше. В университета ползваше пищови. Така от него се получи копипейстър. Майката пее приспивна песен на Иванчо, а той я пита: - Мамо, може ли вече да спя или ще пееш още? Иванчо бил ратай при дядо поп.Дядо поп имал три дъщери.Една сутрин дядо поп казал на Иванчо: -Иванчо,ставай стягай се, ще ходим да копаем лозето с попадията. Станал Иванчо приготвил се, натоварили каруцата и тръгнали.Отдалечили се не много от къщата и видяли,че са забравили мотиките. -Иванчо,скачай от колата и отиди да ги донесеш!-казал дядо поп-те са зад вратата. Върнал се Иванчо в къщи и гледа трите дъщери на попа и им казал: -Дядо поп каза да ви опъна и трите! Те обаче не му повярвали и тогава Иванчо се провикнал: -Дядо Попе, и трите ли? -И трите,и трите!-отвърнал дядо поп. Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!