Идва автобусът. Спира на спирката. Вътре се пълни с хора. Изведнъж тръгва. Бързо, все по-бързо. Хората забелязват, че някакъв мъж тича зад него с последни сили. Започват да му се смеят. Един от пътниците се подава през прозорчето и вика:
- Човече! Не тичай толкова бързо, тука ще се напикаем от смях...
- Сега и ще се насерете! Аз съм шофьорът!
Жена на мъжа си:
- Представям си какви страшни подозрения са се зародили в главата ти, когато изчезнах за два дни от къщи.
- Да, аз веднага си помислих, че ще се върнеш.