На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”.
Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската.
Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.
На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:
Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила:
-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.
Вълкът непрекъснато тероризирал заека. Това се повтаряло всеки ден и на заека му писнало. Отишъл при мечката:
- Бабо Мецо, вълкът ме тормози непрекъснато, моля те помогни ми...
Мечката помислила и казала:
- Слушай сега! Другият път, когато срещнеш вълка, ще го питаш така: "Ей, Вълчо, къде ти е шапката?"
- И какво ще стане?
- Питай го и ще видиш!
На следващият ден, заекът си скача по пътеката и насреща му вълкът.
- Оооо, заек! Я ела тука, че ми трябваш...
- Здрасти Вълчо, къде ти е шапката?
- Каква шапка бе?
В това време от храстите изскача Баба Меца и с вик: "ЕЙ ТАЗИ ШАПКА!!!" му нахлупва на главата един капак от канализационна шахта.
На следващия ден вълкът отново среща заека. Огледал се, наоколо няма никой:
- Ела, ела тука, че ми трябваш заек....
- А, Вълчо! Къде ти е часовника?
- Аааа, не! Тоя път не можеш да ме измамиш! Ето ми го часовникът.
- А ЕТО ТИ Я И ШАПКАТАААА!!!