Понеделник, 5 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 16°
Димитровград България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Пожелания за Свети ВалентинИска ми се да бях магьосник и да ти направя клетва за вечна любов и радост, но нямам такава мистична сила. Затова ще направя само това, което мога - ще те обичам винаги!
Пожелания 3,339 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един борец имал рожден ден. Събрали се приятелите му да мислят какво да му подарят. - Да му купим кола. - Абе ти луд ли си? Той има три. - Ами тогава да му вземем книжка. Останалите го изгледали учудено. - Шофьорска книжка - пояснил той. Харесала им идеята, но понеже нямали негова снимка решили на нейно място да сложат огледалце. Подарили му я за рождения ден, той много се зарадвал и казал: - Еееей супер! И снимката е с новия ми анцунг. Супер! След празника на път за вкъщи го спира полицай. - От сто метра те гледам как караш на зиг-заг. Колко си пил? Я си дай документите! Бореца му подал книжката си. - Е защо не каза веднага, че си колега? - попитал полицая. Истински случай от снощи (23.08.04) Телефона звъни към 22часа и малко. Вдигам, а отсреща: - Стефка? - Моля? - Стефка търся. - Аа, имате грешка сигурно. - Така ли? - Да, кой номер избирате? - 9786523... - Нее, тук е 9786522. - Ами тогава Галя дали е там? - Ама грешка имате! Така приключи разговора и после много се смях! Телефона звъни: - Ало, Киркор се обажда. Гарабед там ли е? - Грешка имате... Нямаме Гарабед. - Благодаря! Извинете! След малко пак: - Ало, Киркор е на телефона. ГАрабед може ли да се обади? - Абе, нямаме Гарабед! - ОК. След малко пак: - Добър ден! Гарабед може ли да се обади? - Нямаме Гарабед! - изнервени крещят по телефона. И така цял ден! Около 6 часа телефона звъни за пореден път: - Ало, Гарабед се обажда. Някой да ме е търсил? В лудницата лудите се хванали през кръста, обикалят на горе-на долу и викат: - Пуф-паф, пуф-паф… Идва главния доктор и вика на началника на отделението: - Абе, не ти ли пречи тоя шум? - Шума не, ама само дето пушека е много. Из разказ на стар морски вълк: - Значи веднъж моят кораб попадна в такава гъста мъгла, че дори носа не можех да си видя. Внезапно, когато вече се бях отчаял напълно, видях в далечината слаб огън. Силите ми се върнаха и пълен с надежда аз завъртях щурвала и насочих кораба към огъня. Огънят се приближаваше, приближаваше, ставаше все по-ярък и контрастен, и, накрая, разбрах, че това е ..... огънят на моята цигара...