Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Нещастен зет, борчага, решил да се отърве от тъща си.
Приятелите му го посъветвали.
- За да изглежда като злополука, купи й един Москвич на старо - ще се пребие с него.
След няколко дни тъщата потрошила Москвича, но без даже да се натърти.
- Ще ти трябва нещо по-бързичко - рекли приятелите. Вземи една Лада, сигурна работа!
След три дни срещат нещастния зет - печален.
- Какво става?
- И Ладата потроши! А на нея - нищо!
- Братче - рекли добрите приятели, ще трябва да се бръкнеш - вземи един ягуар, да ти е мирна главата!
След още три дни срещнали вече бившия зет - целият в траур, но ухилен до ушите.
- Изяде я! - викнал отдалече борчагата. Три дни я яде, ягуарът му с ягуар, но до шушка я изяде!