Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Малка къртица излизнала по погрешка на нудистки плаж между краката на мадама.
- Ежко, ти ли си? - попитало къртичето, но никой не му отговаря. И пак попитало:
- Ежко, ти ли си бе? - отново мълчание. Душило, душило и през сълзи на очи казало:
- Ма ти си умрял бе, ежкооо!