Стандартна ситуация - съпруг се връща от командировка, съпругата е с любовник. Любовникът е на терасата. Мисли:
“Какво да правя - да бях мушица, да не се забелязвам??”
Глас свише: Дръпни си х** и ще станеш.
Така и направил младия любовник. И наистина се првърнал в мушица. Не му стига обаче и си казва: “Ех, сега да можех и да излетя оттук!”
Отново гласът свише: “Дръпни си *** още веднъж и ще излетиш!”
Така и станало - излетял от терасата и кацнал на тротоара. И пак мисли:
“Сега ако можех да се превърна отново в човек..”
Дръпнал ГО!
Гласът свише мълчи!
Дръпнал отново!
Гласът отново мълчи!
Дърпа!
Мълчание!
Дърпа по-настървено!
И тук гласът проговорил:
- Млади човече, не стига че спите по време на моята лекция, ами и онанирате…
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюбената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне:
- Сър Джон, какъв зелен кон имате! - а аз ще й отвърна:
- Да, но аз Ви обичам!"
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
- Сър Джон, аз Ви обичам!
- Да, ама я виж какъв зелен кон имам!