Седят художник и композитор в писателското кафене, пият си питието и се отегчават до смърт. По едно време художникът казва:
- Бахти скуката, ще взема да се изсера на масата…
Композиторът го въздържа:
- Остави ги бе, простаци, няма да те разберат…
Майката:
- Е, Иванчо, как се държа баща ти с теб, докато бях в командировка? Иванчо:
- Много добре, мамо. Всяка сутрин татко ме взимаше с него на езерото, ние плувахме с лодка до средата на езерото и след това аз се прибирах с плуване до брега.
Майката:
- О Боже! Ама това е много голямо езеро!
Иванчо:
- А, не се впечатлявай, мамо. Аз си плувах много добре. Трудното беше само докато се измъкна от чувала...