Понеделник, 5 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 25°
Димитровград България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Прибрал се една вечер един левскар много къркан, паднал в леглото до жена си и заспал. Не щеш ли събужда се пред райските порти и там го чака Свети Петър. - Ама аз мъртъв ли съм? Не може да бъде, трябва да живея още - захленчил левскарят. - Мъртъв си, защото се напи като свиня. Мога да направя изключение и да те върна, ама като кокошка. Ти решаваш. - - Добре, пусни ме във ферма близо до дома ми. Речено сторено. След малко той се озовал целия в перушина в една ферма. При него идва петелът и го пита: - Как е, как е, май ти е първи ден днес? - Зле ми е, нещо ме напъва отвътре ще се пръсна. - отговорил оня. - Ясно, ще мътиш. Напъни се и ще ти олекне. Напънал се оня и го измътил. След това пак се напънал и пак го измътил. Олекнало му много и решил пак да мъти. В това време жена му го праснала по врата и изкрещяла: - Ставай бе алкохолик. Осра цялото легло!
Спортни 4,429 прегледа
Следващ →

Още вицове

Знаете ли, че днес е световен ден на леваците... 13 август – Световен ден на леваците линк Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да ти повярват. Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства: - Какво закопаваш там, малката ми? - Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах... Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка: - Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?... Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика: - Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче! Двама психиатри се разхождат по брега на морето. По едно време чуват крясъци "Помощ! Помощ!" - Този човек има проблеми! - казва единият психиатър. - Най - важното е, че може да говори за тях! - му отговаря другият. Природата не търпи празнини. Единственото изключение - човешката глава: колкото е по-празна, толкова по-малко се стреми към запълване.