Понеделник, 5 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 25°
Червената Шапчица, Роджър Зелазни Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея - някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й. Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни. - Помогни ми! - извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкова по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността. Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.
Червената шапчица 10,038 прегледа
Следващ →

Още вицове

Малкият Иванчо се връща от село и казва на родителите си: - Не е истина, че кравата дава мляко. Те й го изстискват със сила. Сватбени пожелания Един съвет - пазете се! Една молба - не се променяйте! Едно желание - не ни забравяйте! Една истина - не ножем без вас! Историчката: - Вижте това подобие на карта! - Докторе, ще живея ли? - Да. Чак до смъртта си. Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: - Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: - Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… - Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!