Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
Ловец разказва как веднъж попаднал на мечка, гръмнал по нея, но не я улучил и тя го подгонила. Бягал, бягал, накрая набрал преднина, пак гръмнал, но отново не улучил и съвсем разярил мечката. Тя се спуснала подире му, сгащила го и му продумала:
- Избирай сега или ще те ям, или ще те таковам!
Ловецът млъкнал, но приятелят му очаквал още нещо и не се стърпял, та запитал:
- И какво? Какво стана после?
- Как какво! Не виждаш ли! Яде ме!