Понеделник, 5 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 21°
Защо магарето маха с опашка, когато реве? Дирижира си.
Животни 3,827 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един грозен, тъп, гнусен змей хванал американеца, французина и българина и им казал: - Искам всеки да ме впечатли с нещо, за което не съм чувал, иначе ще го изям. Американецът казал: - САЩ - Статуята на Свободата, Лас Вегас... Змеят изсъскал злобно: - Мен ли се опитваш да впечатлиш с някакви си сгради, бе?! - и го изял. Французинът започнал: - Франция - Париж, любов, съвършенство, красота... Змеят изсъскал още по-злобно: - Мен ли се опитваш да впечатлиш с някаква романтика, бе?! - и него изял. Дошло ред на българина и той казал: - Аз живея в една малка, нескопосана, недодялана, незабележима, невзрачна държава. Никой, никога не е чувал за нея. - Къде е тая държава? Как се казва? - попитал змеят. - Ами тя е на Балканския полуостров и се казва България... - отговорил българинът. - Аааааа, верно ли ве луд... - изненадал се приятно змеят. - Да, бе, знам я. България, София, дъщеря ми учи в Техническия! Отива заека в една баничарница и пита: - Имате ли 1000 банички? - Не. На другият ден пак идва: - Имате ли 1000 банички? - Не! Така и на следващия ден. Баничарят се замислил и решил да направи 1000 банички, щото решил, че заекът ще ги купува. Идва на четвъртия ден заека: - Имате ли 1000 банички? - Дааа, имаме! - Хммм, и кво ша ги праите толко много? Георги, Иван и Митко си вървяли и срещнали дявола и той им казал, че който настъпи черно облаче ще си хване много грозна приятелка. Варвят си сега Георги и Иван и срещат Митко с едно много грозно момиче и питат как е станало: Митко: ми настъпих черно облаче. Варвят си сега Георги и Митко и срещат Иван с едно много грозно момиче и питат кво станало: Иван: ми настъпих черно облаче. Варват си сега Митко и Иван и срещат Георги с една адска мадама и питат кво станало. И момичето отговаря: - Ми настъпих черно облаче. Вчера в местната болница една жена роди близнаци. Едното от децата умря, но другото нямаше такъв късмет... Доктор Иванов се запознал с известен писател. На сбогуване Иванов помолил писателя да му надпише последната си книга. Започнал писателят: "Когато д-р Иванов лекува, в София болниците стават ненужни, със земята ги сриват..." Иванов надничал през рамото на писателя и се усмихнал: - Колко мило! Но писателят продължил: "...а вместо тях, гробища откриват"