Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село.
Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика.
Нещо явно не е наред.
Един от тях попитал Буда:
- Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб?
- Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!..
Прибира се един пияница у дома - кьоркютук пиян, едвам ходи - обичайната картинка.
Жена му още от вратата се втурва да помага с каквото може - взима му палтото, отваря му вратите, помага му да седне. Накрая обаче почва да се притеснява, защото той нито й благодари, нито я псува, само мълчи.
- Да ти спретна една салатка? - пита съпругата.
- Гра-а-а...
- Какво каза? .
- Гра-а-а...
- Ама какво ти е?
- Гра-а-а...
- Боже, тоз човек, какво му стана, боже... Пържолка да ти опека, телевизора да включа...?
- Гра-а-а. .
Съпругата се побърква окончателно и звъни на съседа-доктора.
- Какво има, Иванова?
- Ами, мъж ми току-що се прибра, докторе, и нещо му има, не ще да приказва, само едно "гра" повтаря вече от половин час.
- На кръчма ли е бил?
- Да.
- Налейте му една ракия и ще се оправи.
- Ама...
- Налейте му една ракия, ви казвам!
Отива си жената вкъщи, налива ракия, дава я на мъжа си и пита:
- Сега по-добре ли си?
- Гра-а-адил Илия килия...