Баща и син пътуват с влак. На главата на хлапето се кипри нова шапка и то непрекъснато виси на прозореца на купето. На бащата му писнало да прави забележки, че вятърът може да духне шапката. Приближил се зад хлапето, бързо свалил шапката и я мушнал в джоба си.
- Видя ли, Пешко? Колко ти приказвах да внимаваш! Сега няма шапка.
Хлапето се разплакало. Бащата се видял в чудо и за да го успокои казал:
- Не плачи! Аз сега ще свирна и шапката ще се върне.
Така и направил. Свирнал и без да види хлапето извадил шапката от джоба. Сложил я на главата му и седнал тържествено на седалката.
Хлапето се впечатлило. Спряло да плаче. Отишло до прозореца, хвърлило шапката през него и се примолило:
- Тате, тате! Моля те, направи го пак!
Загубили се в пустинята французин, американец и българин.
Нямали ни вода, ни храна и само им се привиждали разни неща.
Но нещо заблестяло в очите им и когато стигнали там - една каса с ракия се подавала от пясъците.
И без друго били обречени и решили да се напият до смърт. Пили, пили, изпили половината каса и когато отворили поредната бутилка от нея изкочил духът и им казал да си изберат по едно желание.
- Да съм в Париж - рекъл французинът и мигом изчезнал.
- Да съм в Ню Йорк - и американецът изчезнал.
Българинът погледнал касата и рекъл:
- Я ги върни да си допием пиенето.