Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон…
\"За щастие\" - мисли си Щирлиц.
\"За вечеря\" - мисли си драконът.
В килията затворник разказва на съкафезника:
- Реших да обера една вила. Цял месец храних кучето, което я пази с колбаси. То ме обикна като роден баща накрая. И през нощта без никакво усилие проникнах във вилата. А в коридора настъпих опашката на котката…