Един човек излязъл на разходка и точно минавл през вратата, когато един глас в него се обадил:
- Спри! Опасност!
Човекът заковал на място и "прас", пред него се разбила саксия. Учудил се той и продължил. Като пресичал улица, вътрешния му глас пак казал:
- Спри! Опасност!
Човекът спрял и една кола профучала на сантиметри от него. Той казал:
- Кой си ти, че два пъти вече ме спасяваш?
- Аз съм твоя вътрешен глас.
- Ами можеш ли да ми се покажеш ей тука, на ръката ми?
И хоп-едно мъничко човече се появило на дланта на човека и казало:
- Ето ме.
Човекът го смазал бързо с палеца си и казал:
- А къде беше като се жених, бе?
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
- А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
- Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
- Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
"Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"