Изписали двама луди от лудницата, но ги пуснали на изпитателен срок. Казали им:
- Даваме ви един месец пробен срок. Ще живеете в една квартира и ще се наблюдавате един друг. Ако някой забележи, че другият полудява - веднага да ни се обади по телефона да дойдем да го приберем.
Настаняват се те, живеят си. Една вечер обаче единият застава до главата на другия, вдига ръце нагоре и казва:
- Аз съм нощна лампа!
Другият решава да го издаде на лекарите. Вдига телефона, обажда се:
- Тука тоя се е побъркал, виснал ми е над главата и разправя че е нощна лампа.
- Добре, ще дойдем утре да го приберем.
- Ама как утре, сега елате!
- Късно е, лягай да спиш и на сутринта сме при тебе.
- Как да спя на светло бе?
"Съгласна ли си да му събираш чорапите от пода, да го посрещаш в петък пиян на талпа посред нощите, да го пускаш за риба с пренощуване, да гледаш с него футбол, да търпиш приятелите му и да носиш цялото домакинство на гърба си?... Съгласен ли си - да й даваш цялата си заплата, да помниш всички дати, редовно да й подаряваш цветя, да обичаш тъщата, да не пиеш, да не гуляеш и ежедневно да изпълняваш съпружеския си дълг?;
- Така трябва да се пита! А не, - "в мъка и в радост...", да мрънкат всякакви глупости!