- Как са нещата с новата ти приятелка?
- Прекрасно, тя е безумно влюбена в мен.
- Да не лъжеш? Чак пък безумно!
- Честно, всеки път ме нарича с различни имена.
Зад вратата на аудиторията се дочува нежният глас на преподавателя:
- И така, скъпа, разтвори краката, вземи инструмента в ръце и го постави между краката си, само по-внимателно... така. А сега леко и плавно: насам-натам, насам-натам, много добре. И не забравяй, виолончелото не търпи никакво насилие...